Кристиан Руп, изпълнителен секретар на eGov Австрия

Кристиан Руп (Christian Rupp) бе един от лекторите по време на конференцията Webit eGov Summit за електронно управление, провела се в София на 26 и 27 май и организирана от eAcademy. Г-н Руп е федерален изпълнителен секретар на инициативата за електронно правителство на Австрия. Австрия от 2006 г. насам заема първо място в класациите на Европейския съюз в областта на електронното управление.

С г-н Руп разговаряхме в интервю за eTimes за неговите виждания за електронното правителство, опита на Австрия в реализирането на електронно правителство и как този опит би могъл да послужи на България.

Кристиан Руп (Christian Rupp), освен федерален изпълнителен секретар (Federal Executive Secretary) на инициативата за електронно правителство на Австрия, е и говорител за платформата „Digital Austria” на Федералното канцлерство, която координира между местните власти, националните власти и индустриите дейностите по електронното правителство в страната. Член е на консултативния съвет по информационно общество към Федералното канцлерство, координиращ в Австрия инициативата i2010. Член е също така и на консултативния съвет на SaferInternet.at – стратегическа консултативна група по ИКТ към федералното министерство на икономиката и труда и на консултативния съвет по електронно гласуване към Федералния министър по наука и изследвания на Австрия.

Г-н Руп, бихте ли посочил кои са основните трудности при реализирането на електронното правителство в Австрия?

Австрия е федерална република, което означава, че се състои от 13 федерални министерства, 9 провинции, 80 областни администрации и 2357 общини. 70% от държавната администрация се случва не на федерално ниво, а на местно. Необходимо бе да създадем широко сътрудничество между федералните и местните власти – това е проектът, наречен „Дигитална Австрия”. Ние координираме, от името на австрийското правителство, дейности за електронното правителство на федерално ниво, на ниво провинции, а също така и на общинско ниво, заедно със заинтересовани страни от различни организации и камари, като напр. търговска камара, камара на нотариусите, камара на адвокати, както и със здравния сектор – напр. агенцията за социално осигуряване.

Какви са настоящите предизвикателства и бъдещите планове за развитието на електронното правителство в Австрия?

В класацията на Европейската комисия в областта на електронното правителство Австрия заема първото място от 2006 г. В момента 100% от услугите са на пълно разположение онлайн, което означава, че през портала можем да имаме достъп до електронни формуляри, достъп чрез електронно плащане и в края на процеса и електронна доставка на съобщенията.

Сега дейностите ни са концентрирани върху това всеки гражданин да има еднакво ниво на достъп до услуги във всяка община и от друга страна – да проведем маркетинг и рекламни кампании, в резултат на които всички граждани да знаят кои услуги са достъпни и че те могат да се възползват.

Какво, според Вас, е най-важно за развитието на електронното правителство в България?

На първо място е необходим много, много дълъг списък с всички услуги, които вече се предлагат offline в България, както и да е известно колко хора ползват тези услуги, след което да бъде приоритизирано кои услуги най-напред трябва да бъдат на разположение по електронен път, така че порталът да бъде изпълнен с тези услуги, от които гражданите най-много се нуждаят.

Следващият приоритет би трябвало да бъде, да се даде възможност на държавните служители да предоставят електронни услуги. В този смисъл електронно правителство означава и управление на промяната, реинженеринг на процеси и др.

Третият приоритет следва да бъде предоставянето на възможност на гражданите да извършват дейности и да бъдат ангажирани с използването услугите на електронното правителството.

Трите основни приоритета трябва да бъдат разширяване обхвата на услугите, да се направи така че държавните служители да харесват предоставянето на електронни услуги и да се предостави възможност на гражданите да използват тези електронни услуги.

Можете ли да посочите модели за публично-частно партньорство, които според Вас, са най-приложими в региона?

По време на конференцията видяхме различни аспекти на публично-частното партньорство. В Австрия например предоставяме цялото ни съдържание безплатно на общините, така че те могат да използват нашите материали за осигуряване по-добри услуги на гражданите. Софтуерната индустрия предоставя на общините нашите услугите и нашите модели на open-source правителството. Мисля, че съществуват много и различни модели на публично-частното партньорство, но всичко зависи от конкретния проект.

Съществуват ли, според Вас, пречки за развитието на електронното правителство в региона и по-конкретно в България?

В последните години България направи много за изграждане на инфраструктурата за достъп до интернет, но мисля, че все още липсва инфраструктура – особено в селските райони, за достъп до интернет. Така че, може би, да кажем, телецентрове и telehouses биха могли да бъдат една възможност за хората, които все още нямат достъп до интернет и не разполагат с необходимата инфраструктура у дома, да разполагат с поне една възможност във всяка община за използване електронни услуги, да имат достъп до своите акаунти за електронна поща и т.н. Мисля, че това би могло да бъде добра инициатива за регионите.

Можете ли да предскаже как услугиje на електронното правителство като цяло ще се променят в близко бъдеще?

Мисля, че всеки очаква по-добър живот за гражданите, а също така и да имаме лесен достъп до услугите на публичната администрация, да съществува по-голяма ефективност и повече ефикасност в публичната администрация и в резултат на това всички процеси да са по-евтини за правителството и за гражданите. Очаквам повече ефективност във вътрешността на държавите, както и повече свободно време и по-малко разходи за гражданите.